Не си отивай лято,
Моля те – недей!
Тъй бързо прелетя,
Не успях да ти се насладя!
Не тръгвай лято,
Остани!
Липсват ми дългите, горещи дни,
Вечерите топли, морските вълни…
Изчакай още малко,
Спри!
Погали ме пак със парещи лъчи,
За последно да потичам с мокрите коси.
Не си отивай лято,
Моля те – недей!
Не съм готова да се разделим
И с месеци във вкъщи да стоим.
Жалко, не мога да те спра
И скоро тук ще бъде зима!
Но моля те,
Поне ела по-рано догодина!
Дани Рос