DaniRos

Ти ли си?

Ти ли си вятърът, който ме гали?Ти ли си нежната капка роса?Облакът черен в небето, Топлият лъч след дъжда? Поглеждам звездите и виждам лицето ти,Затварям очи и усмихваш се ти…Не те търся, а те намирам навсякъде,Не те виждам, а те чувам отнякъде… Дълго плаках и крещях.Не вярвам, че от теб остана само прах!Не! В мен живееш ти, …

Ти ли си? Read More »

Не си отивай, Лято!

Не си отивай лято,Моля те – недей!Тъй бързо прелетя,Не успях да ти се насладя! Не тръгвай лято,Остани!Липсват ми дългите, горещи дни,Вечерите топли, морските вълни… Изчакай още малко, Спри!Погали ме пак със парещи лъчи,За последно да потичам с мокрите коси. Не си отивай лято,Моля те – недей!Не съм готова да се разделимИ с месеци във вкъщи да …

Не си отивай, Лято! Read More »

Хей, Време, не лети!

Здравей, време, накъде така забързало си се сега? Но аз не бързам, мила моя…Стрелките движат се едва, едва… Нима? За мен летиш като стрела. Как иначе ще обясниш, че вчера бях дете, а днес съм на четирдесет и две? Това е само във главата.Аз движа се по правилата. А мога ли поне за малко да те спра? …

Хей, Време, не лети! Read More »

На дъното

Когато си отчаян,Безсилен,Тъжен и сломен… Когато искаш да се скриеш,Да потънеш, да не се върнеш… Когато си на дъното,Самотен,Смазан, съкрошен… Когато всичко наопъки върви,И раната все по-силно продължава да кърви… Когато все по-тъмно става,Спасение не се задаваИ съня от тебе бяга… Тогава, знай ще дойде светъл ден! Една искра надежда запази И когато е най-тъмно, не …

На дъното Read More »

Усмивката

Когато ти е трудно – Спри!Огледай се, послушай, помисли.А след това се усмихниИ продължи! Когато ти се плаче – Поплачи!А след това се усмихниИ нагоре поеми! Когато някой е в беда,Подай му ти ръка!А след това се усмихниИ вяра му вдъхни! Когато си щастлив, се усмихниИ емоцията сподели.Усмивката я има всеки,Но все по-рядко на лицата …

Усмивката Read More »

Моят път

Слънце пътя ми огрява, Сняг от планината приближава,Вятър гони ми косите,Сянката изпраща ми следите. Не вървя, а тичам към звездите,Но не бързам, за да стигна там.На пътя радвам се и знам,Че как да го измине всеки си решава сам! Страхувам се от края,Но не мога да забавя.Не искам просто да живея, Жадувам до го изживея! …

Моят път Read More »

Ти ли си?

Tи ли си вятърът, който ме гали?Ти ли си нежната капка роса?Облакът черен в небето, Топлият лъч след дъжда? Поглеждам звездите и виждам лицето ти,Затварям очи и усмихваш се ти…Не те търся, а те намирам навсякъде,Не те виждам, а те чувам отнякъде… Дълго плаках и крещях.Не вярвам, че от теб остана само прах!Не! В мен …

Ти ли си? Read More »

Поспри за малко, отвори очи

Здравей, време, Накъде така забързало си се сега? Но аз не бързам, мила моя…Стрелките движат се едва, едва… Нима? За мен летиш като стрела. Как иначе ще обясниш, че вчера бях дете, А днес съм на четирдесет и две? Това е само във главата.Аз движа се по правилата. А, мога ли поне за малко да те спра? …

Поспри за малко, отвори очи Read More »

екран, време, самота

Времето пилеем

Колко безсмислено минават дните,Екрани изпиват ни очите.Кой, къде, какво, кога…И отминал е мига. Празен поглед във екрана син,Новини, реклами, филмИ дните сливат се в един. Колко глупаво времето пилеем, Вместо да живеем.Следим разни непознати,А, на масата мълчим като примати. Кой, къде, кога, с кого,А нищо от това, не е било… Дани Рос