Tи ли си вятърът, който ме гали?
Ти ли си нежната капка роса?
Облакът черен в небето,
Топлият лъч след дъжда?
Поглеждам звездите и виждам лицето ти,
Затварям очи и усмихваш се ти…
Не те търся, а те намирам навсякъде,
Не те виждам, а те чувам отнякъде…
Дълго плаках и крещях.
Не вярвам, че от теб остана само прах!
Не!
В мен живееш ти, докато моето сърце тупти!
Дани Рос