Здравей, време,
Накъде така забързало си се сега?
Но аз не бързам, мила моя…
Стрелките движат се едва, едва…
Нима?
За мен летиш като стрела.
Как иначе ще обясниш, че вчера бях дете,
А днес съм на четирдесет и две?
Това е само във главата.
Аз движа се по правилата.
А, мога ли поне за малко да те спра?
Не мен,
А себе си поспри.
Телефонът изключи и звездите погледни.
Постой, послушай тишината, не мисли…
Сутрин дишай, широко отвори очи.
Наслади се на момента, сподели…
Телевизорът си изгаси и на приятели се обади.
Излизай, смей се до зори, спомени пази…
Добре.
Но моля те, още малко младост ми дари!
Аз не мога нищо дарам да ти дам.
Хармонията във душата всеки я постига сам.
Дани Рос